Обикновена челядинка

Обикновената челядинка (Marasmius oreades) (също наричана челадинка, джунджулка, гвоздейка и кокошинка) е вид базидиева гъба често срещана в трева по пасища, поляни, ниви и градини. Среща се в България както и в Европа и Северна Америка и навсякъде е ценена ядлива гъба. Лесно се разпознава и расте на същите места всяка година (стига да има достатъчно влажност) и то на големи групи. Някои групи се разширяват толкова, че формират тъй наричаните „самодивски кръгове“.

Гъбата се търгува прясна, сушена и маринована.

Характерни белези

• Гугла:

Оцветяването варира според влажността. В сухи условия цветът е бледо кремав и потъмнява с увеличаване наличието на влага до бледо кафяв. Често има вариации между цветът в центъра и този в околностите особено в мокри обстоятелства. Центърът е под формата на пъпка в плоските, развити гугли. Формата на младите гъби е звънчевидна. Максималният диаметър е от 5 до 6 см.

• Месо:

Месото е бяло и понякога прогризано от ларви. Има приятен вкус.

• Пластинки:

Пластинките са бели или кремави на цвят. Не са свързани към стъблото и са сравнително крехки. Разположени са далече една от друга.

• Споров прашец:

Бял. Спорите са елиптични.

• Пънче:

Бяло или с цвят, наподобяващ този на гуглата. Дълго и жилаво; не е годно за консумация освен при младите плодни тела. Когато има инфестация от ларви, то е кухо и слабо. Дължината варира от 4 до 7 или 8 см. Обикновено във висока трева челядинките имат дълги стъбла.

Вид

При младите екземпляри стъблото е дебело и месесто и често е няколко пъти по-голямо от самата гугла. Най-тънката част е винаги до тръбичките, където също така се намира мрежеста окраска. Тръбичките са бели, но по-късно стават бледожълти. Цветът на най-младите гугли е кремав. Със стареенето на плодното тяло, гуглата се уголемява, става плоска и покафенява. Най-старите екземпляри имат маслиненозелени тръбички. Такъв е и цветът на споровия прашец. Месото е винаги бяло. Размерът на гуглата е до 25 cm. Стъблото расте до 20 cm височина. Масата на цялата гъба може да достигне и даже да надвиши 2 килограма.

Събиране

Това е една от най разпространените в България диви гъби. Тя е лесна за разпознаване, добра за консумация, лесна за съхранение и желана за внос от други европейски държави. Висококачествените млади манатарки се считат за деликатес и имат високи цени.

Гъбата се среща най-често в широколистни гори, но не е изключение и в иглолистни. Развива се в симбиоза с дърветата.

Събира се ежегодно зедно с пачия крак по всички планини. Традиционно гъбите се нарязват на тънки филийки, които после се нареждат върху платно за сушене под слънцето. Консумират се и пресни.

Източници

1. Йорданов, Даки. Гъбите в България. София, Издателство на БАН, 1978. ISBN 19-2530-6-78. с. 79.

Характерни белези

• Гугла: С диаметър от 5 до 8 см при развитата гъба. При младата гъба ръбът на шапката е извит навътре, а при развитата - обърната навън и гъбата е с фуниевидна форма. Кожицата е с жълто-оранжев цвят и не се отделя. Плодното месо на гъбата е в същия цвят, твърдо с характерен аромат.
• Пластинки: Спороносният слой се състои от бръчки, наподобяващи пластинки, които не са същински. Те са ясно разделени една от друга, заловени за пънчето и спускащи се почти до основата му.
• Споров прашец: бледожълт.
• Пънче: високо до 5 - 6 см и дебело около 2-3 см: при младата гъба е с жилаво месо, което се цепи лесно на жилки, а при застаряващата гъба е кухо. Често в основата е изкривено.

Гъбата расте през пролетта, лятото и есента в широколистни и иглолистни гори, като плододава и в сравнително по-сухо време. Среща се в горска шума, горски поляни и в мъх, но винаги наблизо растат живи дървета, с които гъбата съжителства чрез микоризна симбиоза. Има слаб аромат на кайсии, който се долавя при по-големи количества. Характерно за пачия крак е обемът на неговото плододаване да варира драстично всяка година.

Събиране и съхранение

Желателно е гъбите да се събират сутрин рано, преди вдигане на росата, въпреки че събирането им през останалата част на деня не влияе на вкусовите им качества. Пачият крак е издръжлива гъба, подходяща за сушене или консервиране. В сурово състояние издържа до 10 дни в хладилник. Суши се на открито, без допълнителни обработки. Преди да се използва, сушената гъба се потапя за около час в студена вода, за да възвърне вида и цвета си. Събира се масово в България за износ в чужбина.